Класически и съвременен Пилатес
За бъдещия и практикуващия инструктор е важно да разбира какво представлява класическият метод, как са се развили съвременните школи и какво стои зад различията между тях.
Пилатес днес се практикува в огромно разнообразие от формати и подходи. В някои класове се следва стриктно традиционният репертоар на Джозеф Пилатес, докато в други упражненията се адаптират, комбинират и прогресират според индивидуалните особености на практикуващите. Това разнообразие понякога създава погрешното впечатление, че съществува един „правилен“ Пилатес и всички останали подходи са отклонение от него.
Класическият Пилатес – система, а не просто набор от упражнения
Джозеф Пилатес развива своя метод под името Contrology. Неговата система включва упражнения за мат и работа със специално разработено оборудване, като движенията са свързани в определена логика.
При класическия подход репертоарът и неговата последователност имат особено значение.
Това е съществена характеристика, която често се губи, когато Пилатес се разглежда просто като набор от упражнения. В традиционния мат-репертоар упражненията са подредени така, че тялото постепенно да преминава през различни двигателни изисквания. Последователността има отношение към загряването, мобилизацията, силата, контрола, координацията и постепенното усложняване на движенията.
Затова при класическия Пилатес инструкторът не подбира няколко упражнения, а работи с цялостна система.
Сред характерните особености на класическия подход са:
- традиционният репертоар;
- установената последователност на упражненията;
- прецизността на изпълнението;
- контролът върху движението;
- координацията между дишане и движение;
- плавните преходи между упражненията;
- цялостният подход към тялото;
- постепенното изграждане на сила, мобилност и координация.
Защо Пилатес се променя?
За да разберем съвременните школи, трябва да погледнем развитието на метода след Джозеф Пилатес.
Неговите ученици и следващите поколения инструктори започват да преподават метода на все по-широк кръг хора. Пилатес постепенно навлиза във фитнеса, танца, спорта, рехабилитацията и общата физическа подготовка. С това се променят и нуждите на практикуващите – не всеки човек може да изпълни веднага оригиналната форма на дадено упражнение: различават се възрастта, двигателният опит, мобилността, силата, пропорциите на тялото и способността за контрол.
Това естествено води до развитието на модификации, прогресии и регресии.
Съвременните школи не представляват непременно отказ от метода. В много случаи те са начин неговите принципи да бъдат приложени към по-широк кръг практикуващи.
Класическият срещу съвременния подход
Най-съществената разлика не е в това кои упражнения се използват – много от основните упражнения са общи за класическия и съвременния Пилатес. Разликата по-често се намира в начина, по който упражненията се подбират, преподават и адаптират.
➔ При класическия подход инструкторът обикновено се придържа по-близо до традиционната последователност.
➔ При съвременния подход той може да подбере упражненията според конкретната цел на тренировката и нуждите на групата.
Например вместо директно да премине към пълната версия на дадено упражнение, инструкторът може първо да използва подготвително движение.Той може също да:
- намали обхвата на движение;
- промени позицията;
- намали или увеличи лостовото рамо;
- промени темпото;
- използва помощно средство;
- раздели сложното движение на отделни компоненти;
- предложи прогресия при по-напреднали практикуващи.
Това изисква не просто познаване на упражненията, а разбиране на движението и неговата цел. Едно и също упражнение може да бъде използвано по различен начин в зависимост от това какво искаме да постигнем и за кого го преподаваме. Затова професионалният инструктор трябва да вижда отвъд формата на упражнението и да разбира какво стои зад нея. Способността да наблюдава, анализира и насочва движението, а не просто да демонстрира упражнението, е съществена част от професионалната работа на Пилатес инструктора.
Ролята на анатомията и биомеханиката
Една от важните характеристики на съвременната професионална подготовка е използването на знанията от анатомията и науката за движението – необходимо инструкторът да разбира какво наблюдава.
Например той трябва да може да разпознава:
- как се движи гръбначният стълб;
- как се позиционира тазът;
- как се движи гръдният кош;
- каква е ролята на раменния пояс;
- как се променя натоварването при различна позиция на крайниците;
- кога дадено движение се компенсира;
- кога практикуващият губи контрол;
- кога упражнението трябва да бъде регресирано или модифицирано.
Тези знания дават на инструктора възможност да взема информирани професионални решения, вместо просто да следва предварително запомнена последователност.
Дишането – повече от „вдишай и издишай“
Дишането е един от важните елементи на Пилатес, но неговото преподаване също показва разликата между механичното изпълнение и професионалния подход. Инструкторът трябва да разбира връзката между дишането и движението и да може да използва подходящи вербални инструкции.
➔ В класическия метод съществуват традиционни модели на дишане, свързани с конкретни упражнения.
➔ Съвременният инструктор може да използва дишането и като инструмент за:
- координация;
- контрол;
- ритъм;
- осъзнаване на движението;
- организация на тялото;
- улесняване или задълбочаване на определено движение.
Следователно доброто преподаване не се състои просто в това да кажем на практикуващия кога да вдиша и кога да издиша. Важно е да знаем защо даваме тази инструкция.
Трябва ли съвременният инструктор да познава класическия репертоар?
Да.
Дори когато работи по съвременен подход, добрата професионална подготовка трябва да включва задълбочено познаване на оригиналния репертоар.Това дава на инструктора важна отправна точка – той трябва да познава: оригиналната форма на упражнението; неговата последователност; техническите изисквания; основните принципи; възможните прогресии; възможните регресии; типичните грешки;
начините за даване на ясни инструкции.
Без това знание „модифицирането“ лесно може да се превърне в произволно променяне на упражнения, а адаптацията има смисъл само когато знаем какво адаптираме и защо.
Модификацията не е грешка
В професионалния Пилатес клас модификацията не трябва да се възприема като неуспех. Напротив – да предложиш по-лесна версия на упражнение, когато човекът все още няма необходимия контрол, често е по-професионално решение от това да настояваш за пълната му форма. Същото важи и в обратната посока:
ако практикуващият вече владее дадено упражнение, инструкторът трябва да може да го прогресира по подходящ начин. Целта не е всички в залата да изпълняват едно и също движение на всяка цена.
Целта е всеки да работи на подходящото за него ниво, като същевременно запазва качеството и контрола на движението.
Къде е границата между Пилатес и просто тренировка с упражнения от Пилатес?
Това е въпрос, който всеки бъдещ инструктор трябва да си зададе.
Ако просто съберем няколко упражнения, които изглеждат като Пилатес, това все още не означава, че сме изградили качествена Пилатес тренировка. Методът има принципи, логика и специфичен начин на работа.
Затова професионалният инструктор трябва да може да обясни:
- Защо това упражнение е тук?
- Защо го изпълняваме точно по този начин?
- Защо го правим в този момент от тренировката?
- Какво наблюдавам при клиента?
- Какво ще променя, ако той не може да го изпълни качествено?
Класическа основа, съвременно професионално мислене
Класическият и съвременният Пилатес не бива да бъдат разглеждани като две взаимно изключващи се системи. Познаването на класическия метод дава на инструктора здрава основа и разбиране за произхода, структурата и логиката на упражненията, а съвременният подход от своя страна предоставя инструменти за адаптиране на тази система към реалните хора, с които инструкторът работи. Именно комбинацията от задълбочено познаване на метода, техническа прецизност, знания по анатомия и биомеханика и способност за индивидуална адаптация изгражда професионалния Пилатес инструктор.
Да станеш Пилатес инструктор не означава просто да научиш упражненията.
Означава да изградиш способност да наблюдаваш, анализираш, обясняваш и адаптираш движението.
Независимо дали един инструктор избира да работи предимно по класически или по съвременен подход, именно тези способности превръщат изпълнението на упражненията в професионално преподаване на Пилатес.
В Prime Fit Academy вярваме, че подготовката на един инструктор трябва да надхвърля запаметяването на репертоара. Необходимо е бъдещият професионалист да разбира принципите на метода, техниката на упражненията и начина, по който те могат да бъдат приложени към реални хора и реални ситуации, защото добрият инструктор не просто показва упражнението. Той знае защо го преподава.
За допълнителна информация относно развитието на класическия и съвременния Пилатес и различията между двата подхода, вижте материала на Power Pilates Knowledge Center.
What is the difference between Classical and Contemporary Pilates? – Power Pilates Knowledge Center